д-р Дарко Аначков, доктор по икономика и председател на Българо-сръбския център, подчерта значението на икономическата дипломация като един от ключовите инструменти за устойчивото развитие на Босилеград. По думите му този пограничен район разполага със значителен потенциал за развитие, който при координираната подкрепа на Сърбия и България може да допринесе за икономически растеж, демографско възстановяване и повишаване качеството на живот на местното население.
,,Една от най-важните предпоставки за ограничаване на обезлюдяването на Босилеград е създаването на устойчиви икономически условия, които да дадат възможност на младите хора да изградят своето бъдеще в родния си край.
В дългосрочен план мерките, насочени единствено към социално подпомагане, не са достатъчни, за да спрат миграцията на населението. Много по-голям ефект могат да имат програмите, които насърчават заетостта, предприемачеството и развитието на семейния бизнес, съчетани с финансова и експертна подкрепа в началния етап на стопанската дейност.
Особено голям потенциал има стимулирането на създаването и развитието на семейни стопанства и къщи за гости. Чрез съвместни програми на Сърбия и България, както и чрез използването на средства от европейски и други фондове, могат да бъдат осигурени безвъзмездно финансиране, субсидии, преференциални кредитни линии и експертна помощ за регистрация на стопанства, обновяване на туристическата база, закупуване на оборудване и популяризиране на туристическите услуги.
Подобен подход би дал възможност на младите семейства да развият собствен бизнес и да изградят устойчив източник на доходи, което е една от най-важните предпоставки младите хора да останат в Босилеград“- подчертава д-р Аначков.
,,Босилеград и неговият регион продължават да бъдат сред най-добре съхранените в екологично отношение райони. Въпреки предизвикателствата, пред които районът беше изправен през последните години, природните ресурси, чистата околна среда и богатото биологично разнообразие остават негово съществено предимство. Именно поради това земеделската продукция от този район има потенциал да бъде разпозната като висококачествена продукция, произведена при условия, благоприятстващи биологичното и устойчивото земеделие.
Допълнително предимство за развитието на селския туризъм представляват непосредствената близост до Власинското езеро, село Извор известно със своето богато културно-историческо наследство, както и близостта до град Кюстендил.
В съчетание с богатото природно наследство на района тези дадености създават отлични предпоставки за изграждането на интегриран туристически продукт, който може да обедини природния, селския, културния и гастрономическия туризъм. Подобен модел би повишил привлекателността на региона, би удължил престоя на туристите и би създал нови възможности за развитие на местния бизнес и заетостта.
Съвременният пазар все повече цени естествените и безопасни за здравето хранителни продукти. Именно затова Босилеград има реална възможност да позиционира своето земеделско производство като продукция с висока добавена стойност“, смята д-р Аначков.
Говорейки за развитието на селския туризъм, Аначков посочва, че неговото разширяване би оказало многопосочно положително въздействие върху местната икономика. Освен че ще създаде нови възможности за заетост на членовете на семейните стопанства, то ще увеличи търсенето на местни земеделски продукти, традиционни хранителни изделия, занаятчийски изделия и различни услуги, предлагани от местните производители.
„По този начин ще се създаде цяла верига от местни икономически дейности, от която полза ще имат не само собствениците на туристически обекти, но и множество земеделски производители, занаятчии и други предприемачи“, подчертава Аначков.
Той припомня, че положителни примери вече съществуват в пограничните райони на Сърбия и България.
„Районите около Пирот и Цариброд, както и редица населени места в България, показаха, че селският туризъм може да бъде сериозен двигател на местното развитие, когато има институционална подкрепа и ясно дефинирана стратегия за развитие. Босилеград разполага както с природен, така и с човешки потенциал да поеме по същия път.
Говорейки за дългосрочната политика на развитие, Аначков счита, че развитието на Босилеград трябва да бъде разглеждано като общ интерес на Сърбия и България. Чрез инструментите на икономическата дипломация могат да бъдат изградени механизми за сътрудничество, които да насърчат съвместното планиране на проекти, привличането на инвестиции и по-ефективното използване на международните фондове, особено на програмите за трансгранично сътрудничество.
В заключение той отбелязва, че целта на политиките за развитие не трябва да бъде дългосрочната зависимост от социални помощи, а създаването на условия, при които гражданите да могат сами да осигуряват своята издръжка чрез собствен труд.
„При наличие на политическа воля, координирано сътрудничество между Сърбия и България и ефективно използване на европейските фондове, както и чрез използването на природните и туристическите предимства на района, Босилеград има реален шанс да се превърне в пример за успешно развитие на погранична община, основано на устойчива икономика, предприемачество и активно трансгранично сътрудничество“, заключава д-р Аначков.
