„Да потърсим независимостта на медиите“. Това е мотото на кръглата маса „Значението на малцинствените медии“, която се проведе днес в Босилеград.
Събитието е организирано от Сдружение „Глас“ – Босилеград в рамките на проекта „Онлайн платформа Гласпресс“.
Актуалното състояние на медиите на българското малцинство в Сърбия и финансирането на медиите на унгарското, хърватското и албанското малцинство в Сърбия бяха основните акценти на форума, в който се включи и координаторът на българските медии и общности по света на БТА Мартина Ганчева.
Кръглата маса беше открита с поздравителен адрес от вицепрезидента на България Илияна Йотова.
„Медиите на малцинствата стават значими с идеите, които проповядват. Силата на информацията не се мери само по площ или по бюджет, а идва от остротата и искреността на общественото посредничество. В тази формула са важни потребностите на хората и осмислянето на отразяването“, се казва в документа.
„Българските медии в Сърбия получават съществено финансиране от местното правителство. България също оказва подкрепа чрез помощта за развитие. Инструмент, благодарение на който се организира и днешното събитие“, заяви пред гостите и участниците в кръглата маса Димитър Василев от българското посолство в Белград.
На свой ред консулът ни в Ниш Петър Данов изрази мнение, че могат да се намерят конкретни решения на част от проблемите на малцинствените медии. „Кандидатстването по проекти на Министерството на външните работи е добър вариант, добър инструмент за справяне с финансовите затруднения“, допълни той.
Именно върху липсата на достатъчно пари акцентира Стефан Стойков – председател на НС на Българското малцинство в Сърбия. По думите му финансовите трудности са настъпили, след като Сърбия променя закона през 2014 г. и през 2015 г. започва приватизацията на Радио и Телевизия Цариброд.
Александра Димитрова от Нова Радио и Телевизия Босилеград изрази мнение, че около темата за образованието на майчин език трябва да се концентрира вниманието на всички малцинствени медии. „Четвъртата власт отдавна не е коректив на останалите три. Изгубено е сякаш желание за дискусия, етика и ценности“, допълни тя. По думите й медиите в Цариброд и Босилеград също малко си сътрудничат.
„Телевизия и Радио Цариброд умира. Бяхме екип от 13 души. Националният съвет не ни дава пари. От Република България от момента на приватизацията на медията, а даже и преди това, не сме получавали нито една гола стотинка. Финансиране получаваме единствено от местната власт, която 10 месеца дава заплати. Пишем проекти, но няма кой да ги реализира, за да получим субсидия. Надяваме се след изборите да има стабилно правителство в България и да погледнем отвъд плескавиците и пържените картофи“, коментира Драган Йовичич – журналист на РТ Цариброд и списание „Визия“.
„Българското малцинство има най-много медии на глава от населението. Едни са закрити, други са в опасност от закриване, трети едва кретат, четвърти оцеляват благодарение на това, че правят компромис с професионалния си опит. Малцинствените медии са некомерсиални, не генерират печалба и трябва да се финансират. Тук е заложен капанът“, изрази мнение Иван Николов – председател на КИЦ „Босилеград“. По думите му финансова устойчивост е за сметка на езика, свободата и сигурността на журналистите.
Участие във форума взе и Валери Радолов от Изпълнителната агенция за българите в чужбина.
източник/Глас Пресс
