Народните обичаи са знак за признаване на културната идентичност на всяка нация.
За всеки празници и събития има безброй обичаи, които се различават от край до край, а понякога са напълно противоположни един на друг.
Нашият народ, изключително поетически надарен и при нас в Босилеградско например са останали следи на връзки с другите съседни народи (от изток чрез турците по време на турското робство; български, когато Босилеградско е било в границите на България, сръбски чрез крайграничното влияние), както и мъдрости на по-далечни народи. Едни от тези са следните обичаи:
ПРОЧКА – пред Велики поклади е Прощена неделя, когато хората отиват на гости и носят ракия – търси се „прочка“.Прочка се търси така, щото на тържествен обед или Вечеря гостите – смята се, че са по-млади, стават и целуват ръка на домакина и казват: „Прости ми, мамо; Прости ми, тате!“ Или ако се ходи при кума: „Прости ми, куме!“ На това се отгоВаря: „Просто да ти е!“
Прочка се взима и от останалите членоВе на семейстВото. На прочка отиВа зет при родителите на съпругата си, сетне снаха при деверите си, младенци при кума. СъВсем е разбираемо, че това се прави заради запазване на добрите роднински Връзки, понеже Взимане на прочка значи прощаване на Всички грехоВе и преодоляване на Всички неприятности,които са се случили през изтеклата година.
ЛАЗАРИЦИ – Три дни (четвъртък, петък и събота) от последната седмица на великденските пости обикновено по 6 моми, ходят по махалите които се наричат лазарици. Наричат ги така, защото на Лазаровден (събота) тяхната дружина се разтуря.Тези момичета се обличат обикновено в най-новите си дрехи, а главите си окичват с цветя.
Из гърба спускат редове „бабки“ (стари украшения), нанизи от стари пари и др. Косата си сплитат на съвсем дребни, накра неоплетени сплитки, които свободно са спуснати низ плещите.Освен пари нищо друго не събират и нищо не носят със себе си. Поделени са на два хора и пеят лазарски песни. Още с влизането си в някоя къща един от хоровете пее: „Добро ютро!“ или „Бог да помогне, домакине!“, а другият веднага отговаря: „Дал ти Бог добро, лазарице!“ Веднага след това се започва песен за домакина. Като си починат след разходката, лазариците почват да пеят песни за всички членове на семейството (майка, дъщеря, син, снаха, внуци и др.)
ОБИЧАИ НА ГЕРГЬОВДЕН – Ако момата не се омъжи докато е по-млада, измъчва я мисълта кое момче ще я вземе. Затова срещу Гергьовден пред мрак отива в ливада с бара, където расте цветето дзукар. Събира по-големите стръкове, но не ги бере, а нарича имената на ергените на по един цвят и ги пресича. На Джурджовден рано отива на същото място, намира цветовете на дзукара и кой стрък е пораснал най-голям през нощта с нареченото име на ергенина, за него ще се ожени – вярва девойчето.
На Гергьовден всички вкъщи стават от леглото си непременно преди изгрева на слънцето. Най-старият или който и да е ще отиде и ще донесе зелени върбови гранчици (клончета) и пръчки и ще забодне по една или няколко от тях във вратите на къщата, портата, плевнята, кошарата… Това се правило от нашите стари, за да бъде здраво сърцето на всякого вкъщи. Покрай това всички опасват върху пояса си върбови пръчки. Това се правело, за да бъдат всички здрави и да не ги боли кръста през годината. Домакинът прави кръстета от върбови клончета, занася ги на нивите и ги побива в средата на житото (Бог да го пази от градушка).
ОБИЧАИ, СВЪРЗАНИ СЪС ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ДОБИТЪКА – През лятото, когато овцете и кравите останат без мляко или същото намалее, настане тревога в домакинската къща. Нямало ветеринарни лекари да се посъветват старите и нуждата ги накарала да търсят облекчение в следния обичай и знайки: домакинята взима вълнена ръкавица и в нея слага сол итрици (по една шепа).
Занася ръкавицата на вада, по която тече вода, отвръща водата (навечер в мрак) и на това място од- I50 главя във вадата ръкавицата със съдържанието й, където стои през нощта. Сутрин идва рано на същото място, взима ръкавицата, навръща пак водата да тече, връща се вкъщи, взима триците и солта от ръкавицата и ги слага в кърмата, която вече е подготвена за добитъка (овцете и кравите). Когато наслага кърмата на солища, добитъкът изяде кърмата и веднага се възвръща млекото при овцете и кравите. Такова вярване живее и днес при по-старите на село.
КРАЙ НА ВЪРШИТБАТА – Последния „вра“ към края на август или през септември, а по високите села и през октомври се завъшва вършитбата. Щом се отдели сламата от гумното, смете се житото на куп, стожерът се закичва. Обичай е уз него да се усправи метла, с която се смита житото на гумното. С метлата се завърже още цвете, което предварително е набрано в градина или по нивите и ливадите, заедно с дървена вила, гребуля и други предмети, с които се работи при вършитба. Закиченият стожер стои така покрит с нова кърпа до залез на слънцето, докато се отвее и събере житото от гумното.
НОВА ГОДИНА СИРОВСКАРЕ – Седем дни след Коледа в същия ден срещу Стара нова година(Василовден) по село ходят сировскаре, които честитят на хората Нова година. Те ходят от къща на къща почти във всички села на Краището. Когато се стъмни, събират се младите ергени, с топузи, със звънци и клопотари, с дренови гранчици. Като дойдат до вратата на някоя къща, те не влизат насила, а тропат с топузите и силно викат: „Сирова, сирова, честита Нова година!“
Честитят настъпващата Нова година, удрят с дреновата гранчица всякого в домакинството по гърба с пожелание да бъде здрав като дрен и щастлив в новата година за което домакинът дава пари.
Когато завършат обиколката си в зори, избират една къща,в която правят „угощение“ – месят и попарници, варят вариво,варят ракия, веселят се, играят, гощават се и накрая разделят парите.
