На традиционно събитие, Националният съвет на българското национално малцинство в Сърбия и Община Босилеград днес раздадоха мартеници на всички ученици от първи до четвърти клас в ОУ „Георги Димитров“, на децата в детската градина „Детска радост“, както и на учениците в ОУ „Св. Сава“ в с. Божица.
Мартениците бяха връчени от кмета Владимир Захариев и председателя на Националния съвет Стефан Стойков.
Представители на Националният съвет на българското национално малцинство в Сърбия също раздадоха мартеници на учениците от началните класове в ОУ „Христо Ботев“ в Цариброд, както и на всички ученици в основните училища в селата Звонци, Иваново и Клисура.
По повод на празника, в детската градина и основното училище бяха организирани работилници, в които всички деца имаха възможност да се включат в изработването на червено-белите нишки – мартеници, като всички материали бяха осигурени от НС и Община Босилеград.
Традицията на Баба Марта и символичните червено-бели гривни-мартеници, които си разменят, са важна част от българската култура.
Тази традиция отбелязва настъпването на пролетта и се смята, че носи здраве, късмет и берекет.
История на традицията на Мартениците:
Традицията на Мартениците е един от най-старите и най-любими български обичаи, който се празнува в началото на пролетта. Нейните корени се датират от древни времена и се свързват със славянските и тракийските погански обреди, свързани с обичая да се пожелава здраве, късмет и защита от злото.
Името на обичая произлиза от март, месецът, в който се отбелязва, и вероятно от древнобългарската дума „март“, която означава мъжествен, крепък. Първоначално този обичай е свързан с вярването, че с влизането на пролетта природата се пробужда от зимния си сън и се преобразява, като се връща към живот. Мартениците се разменят като жест на приятелство, добри пожелания и надежда за благополучие.
Обредът на мартениците през вековете:
Традицията с мартениците е запазена и преобразена през вековете. През средновековието и в ранната нововековна история на България, мартениците често са били изработвани от прежда и вълна, символизирайки битката между доброто и злото, между зимата и пролетта. С времето обаче традицията е еволюирала, като мартениците са станали по-цветни и по-разнообразни във формите си.
През 20-ти век, заедно с останалите български национални традиции, мартениците започват да се отбелязват по-широко и активно. Дори през комунистическия период в България, когато много от традициите са били подпомагани или забранявани от режима, обичаят с мартеници остава силен и жив.
Съвременното значение на традицията:
Днес традицията с мартениците е жива и актуална както в България, така и в българските общности по целия свят. Тя не само свързва хората с техните корени и културни идентичности, но също така е символ на надежда и обновление. Обичайът да се носи мартеница през първите дни на месец март е вече почти религиозен акт, който свързва хората и ги напомня за вечната борба между доброто и злото, надеждата и страданието, която продължава през вековете.
М.П
